Песента на гургулици рано сутрин. Моят детски смях, като криле на пеперуди по прашните пътеки. Босите крака в треви, обагрени с бухнали, пламтящи макове. Аромат на полски билки, вдишан с всяка клетка. Жужащи майски бръмбари, пчели, килим от борови игли. Пейзаж полят със златно слънце. Хълмове, завити с пухкаво зелено одеало от широколистна плът. Иглолистни стволове, като стражи пред стръмните скали над плажа. Тюркоазени води, които чистят всичко. Пулсираща енергия на святост, на живот. Усещане за свобода, за пълноценност. С благодарност.

Бог е бил щедър към земите около Атон. С природата, с енергията и любовта, която е посял там. Благодат, който попивах с цялото си същество, с всеки дъх.

Кои са думите, с които се намира такава любов, хармония и взаимна подкрепа сред хората, си мисля… Нашият личен Атон, където и да сме…