След откриването на Лувъра в Абу Даби, френският архитект Жан Нувел е на път да завърши втория си културен проект в Персийския залив през декември тази година. Музеят ще бъде единствената голяма културна институция, посветена на историческото наследство на Катар. Проектът на сградата включва застъпващи се дискове с различни размери, всеки от които е покрит с подсилени бетонни конструкции.

Катар е млада нация в Персийския залив, полуостров, заобиколен от вода, където пустинята среща морето. Катарите са номадски народ, който се е заселил там. Препитавали са се с рибарство, лов на перли, или с усвояването на скритите съкровища на нацията, ресурсите, които лежат под пясъка или морето. Някои катари, вдъхновени от централната локация на страната им в залива, започват да общуват, да се свързват активно със света. Импулсът за тази метаморфоза на мястото идва от Доха. Поглед към фотографиите на града през 50-те и 60-те години на миналия век, в сравнение с днешния ден, е достатъчен, за да се разбере колко е променена тази част от света.

“Какво би било по-естествено, от желанието да се засвидетелства всичко това, да се говори за идентификация, да се развива идентичност на тази страна? Съвсем логично се появява необходимостта да се даде конкретен израз на този процес на идентифициране и това се случва чрез проекта за Национален музей в Катар, който ще свързва физическата, човешката и икономическата география на страната, заедно с нейната история,” четем в сайта на Жан Нувел.

Архитектурното изследване, първоначално свързано с програмното изследване, извежда основния парадокс на този проект, а той е да покаже скритото, да разкрие избледняващия имидж, да даде форма на ефимерното, да облече неразкритото в думи, да разкрие история, която не е имала времето да остави своя ментален отпечатък, история на полета на настоящето. Националният музей в Катар е доказателство за това колко интензивна е енергията, вложена в тази концепция. Разбира се, това ще бъде домът на традиционните геоложки и археологически артефакти. Палатки, седла и ястия ще свидетелстват за номадския живот. Ще има сечива за риболов, лодки и мрежи. Най-важното обаче е, че посещението му ще предизвика едно осъзнаване, което може да се постигне и преживее, само след месеци, прекарани в пустинята.

Всичко в този музей ще работи, за да накара посетителя да усети пустинята и морето. Архитектурата и конструкцията му символизират мистериите на формите и процесите в пустинята. Вкаменяването и кристализацията в нея оформят причудливи образувания, които служат за вдъхновение при проекта. Свързаните, застъпващи се дискове в конструкцията наподобяват венчелистчета на пустинната роза, срещана там.

Един номадски народ изгражда столицата си и ще разговаря за нея чрез този емблематичен монумент, построен с най-съвременни строителни техники, като стомана, стъкло и фибробетон. Ще комуникира себе си и миналото си чрез кино с висока резолюция, включвайки посетителите в диалог с експозициите и инсталациите в него. Оттам гостите ще тръгват за пустинята и ще се връщат от нея, обогатени с изживявания и изображения, които ще остават завинаги гравирани в паметта им.

Материалът е писан за www.ues.bg