“И КОГАТО ХОРАТА ДОЙДАТ ДА ВИДЯТ НАШИТЕ РАБОТИ, ВСЪЩНОСТ СТАВАТ СВИДЕТЕЛИ НА ОТПЪТУВАНЕТО НИ – УСЕЩАМЕ, ЧЕ УТРЕ НЕЩАТА ЩЕ СИ ОТИДАТ ЗАВИНАГИ, КАКТО НАШИЯТ ЖИВОТ, ЧЕ ВСИЧКО ИЗЧЕЗВА, ЗАТОВА – ДА УЛОВИМ МИГА, ДА БЪДЕМ ТАМ, ДА ЗАПОМНИМ, ВЕДНЪЖ И ЗАВИНАГИ, ЗАЩОТО ТОВА НИКОГА НЯМА ДА НИ СЕ СЛУЧИ ОТНОВО”

Кристо

Демонтажът на oпакованата Триумфална арка в Париж стартира на 4 октомври. Алпинисти и работници започнаха да разглобяват сложната конструкция от 25 000 квадратни метра сребристо-син полипропиленов плат, 3000 метра червено въже и 312 тона стомана, с които бе покрита арката от 18 септември до 3 октомври. Това бе първият проект на Кристо и Жан-Клод, реализиран след смъртта им от племенника на Кристо, Владимир Явашев.

Идеята за него се ражда преди около 60 години, когато Кристо, избягал от комунистическия режим в България, пристига в Париж и заедно с Жан-Клод прави фотомонтаж как би изглеждала Триумфалната арка, ако беше опакована.

Неговият племенник, Владимир Явашев, който е в екипа на Кристо с Жан-Клод от 30 години, е двигателят на “Триумфалната арка. Опакована”. След смъртта на артиста (в края на май 2020 г.), той продължава да работи като директор на проекта. Oт дългогодишната си pабота c Кристо и Жан-Клод, той се научава да не приема нищо за невъзможно. Живее с нагласата да мечтае в мащаб и да преследва целите си докрай. По този начин, въпреки появилите се трудности, с помощта на своя екип, Владимир успява да осъществи желанието на арт-двойката, като опакова прочутия френски монумент. По думите му, всички проекти на Христо (така нарича Владимир чичо си) намират правилното време да се сбъднат, своят точен момент.

“Ще бъде като жив обект, който се движи на вятъра и отразява светлината. С тези движещите се гънки повърхността на монумента ще стане чувствена. Хората ще искат да докоснат Триумфалната арка” – това, което Христо е казал за арката, го виждаме и сега на живо, казва Владимир. “Тя е жива. Хората я пипат, докосват, катерят, живее и с вятъра и не е като сграда, а прилича и на ветроходен кораб, който има нужда от внимание, грижи, поддръжка.”

Като основно предизвикателство в процеса на “опаковане”, той посочва изискванията и спецификите при работа с националния монумент, който трябва да се третира с особена грижа. Най-трудно за него все пак остава това, че Кристо не е с екипа. Всеки детайл по изпълнението отново минава през ръцете на Владимир, но му липсва енергията, ентусиазма, критичността, всичко от Кристо.

“Работата на Христо е за желанието на един човек да изпълни нещо и той успява независимо от институции. Тя не е по желание на институции, не е по поръчка, не е възложена, не е с публични пари, не е с частни спонсори, всичко е самофинансирано, само защото художникът иска да го направи – се случва. Това е неговият пореден манифест на свободата. Като всички проекти, които са правили с Жан-Клод, “ казва Владимир Явашев.

Опаковането на Триумфалната Арка е едното от двете желания, които племенника на Кристо, заедно с екипа обещават да изпълнят. Предстои още един проект – “Мастабата” в Абу Даби, който всички очакваме с нетърпение.

Фотографии: Reuters, Wolfgang Volz, Lubri