Източният дух на спокойствие и балансираност пуска корен и в европейските градини с увеличаването на популярността на японския стил в озеленяването на съвременните архитектурни пространства на Запад.

Дизайнери и архитекти все по-често насочват фокуса си към източните практики в оформянето на зелените пространства. Автентичните японски градини обаче се оказват сериозно предизвикателство за западния човек, със своите сложни пластове и дълбок смисъл, вложен в избора на цветове, материали и символи. На градината японците придават едно друго значение, като място за постигане на баланс по време на дълги разходки и медитация в естествена среда. Тези пространства не съществуват просто, за да бъдат наблюдавани или, за да се стои в тях. Те са създадени, за да стимулират ума. Този философски подход към зелените пространства придава на японските градини една друга стойност, като ги превръща в богатство с целогодишно въздействие върху сетивата. Образът им се е развивал през годините, заедно с този на дзен будизма, от който произлиза голяма част от символиката в тях.

По начало японските градинари се стремят да подражават на дивата планинска природа, като я пресъздават в миниатюра. Чудесен пример за това са градините в музея на изкуството Адачи в Ясуги. Тези в древните храмове в Киото са типичен пример за ранните японски градини, в които акцентът са зелените растения. В тях борови дървета, мъхове и храсти са подредени стъпаловидно, по един естествен начин около красиви езера и дървени мостове. На тези миниатюрни гори японците се наслаждават по време на чаените си ритуали или своите медитативни практики и разходки.

Да се пресъздаде една автентична японска градина на Запад е много амбициозно начинание, което крие рискове от незачитане на правилата и символиката в това изкуство. Така например японците подреждат чакъла на пластове в различни нюанси, за да изпълни той ролята на бързотечаща вода. Това няма никаква практическа функция, но е метафора за преходността на времето.

Това, с което традиционната японска градина се различава най-много е може би подхода към цветята. Те се срещат по-рядко на Изток, най-често като символ на краткотрайния живот и преходност. Красивите японски вишни в известните градини в Киото са незабравима приказка в розово, която обаче трае много кратко. Скоро цветовете падат и се разкриват изящните силуети на специално подрязаните черни клони. Това специфично подрязване е характерно градинарско умение при японците.

Хората в страната на изгряващото слънце вярват, че връзката със земята и природата с всичките й аспекти подобрява благосъстоянието на хората. Днес, когато динамиката на западния свят заражда все по-голяма нужда от един по-бавен и балансиран начин на живот, логично възниква и необходимостта от пространства, в които съвременния човек да намери уединение за медитация или духовни практики. Това обяснява и тенденцията към все по-силното влияние на Изтока в дизайна и архитектурата на западния свят напоследък.

Потенциалът на зелените площи все повече се преосмисля. Градината като пространство се превръща в място за открития, среща със себе си и връзка с природата, от която толкова много се нуждаят хората днес.