Зима е и усещам, че именно сега е най-подходящото време, в което мога да Ви цамбурна в темата за Чая, от където да излезете или ядосано попарени от собственото си невежество за това колко много сте изпуснали да изживеете, лишавайки се от чаена церемония в компанията на истинска Гейша или пък просто да Ви оставя усмихнати в блаженството на медитиращата йога, която цял ден се доближава до левитацията, наливайки се обилно с отвара от зелен чай. Не, всъщност единственото, което ми се иска е да споделя вълнението си от това колко полезна, вкусна, богата и интересна е темата за чая, когато просто знаеш как да го избираш, приготвяш и да му се насладиш.
И зная, че повечето от Вас си представят чаша с ароматен билков чай, под пухкавото одеало, когато и домът ухае на билки, сякаш сте на онази поляна или хълм някъде в Родопите и берете собственоръчно букет от жълт кантарион, мащерка, риган и лайка или пък взимате готовите изсушени стръкове от сергията на някоя сияеща баба в близкото планинско селце, заедно с буркан от чистото злато, събирано от пчелите в района. И на мен това зимно удоволствие ми харесва много, но тук няма да говоря за отварата от билки.
Не, вълнува ме ароматната течност, която се приготвя от листата на чаеното растение Camellia Sinensis – онази напитка от древността, която още през 2737г. преди Христа е провъзгласена официално за здравословен елексир. И кой би могъл да противоречи на въпросния китайски император Shen Nung, че го е сторил, особено с всички, доказани с благотворното си въздействие върху организма антиоксиданти, витамини и аминокиселини, които съдържа чаша от тази отвара.

Културата на консумация на въпросната напитка у нас е потресаващо ниска, чак ме натъжава.
Отношението към нея следва да бъде като при избора на вино. И тук значение имат регионът, с характерния климат и почва, както и процесът на събиране и обработка на чаените листа за получаване на висококачествен, ценен продукт.
Чайове, които са чисти и не са смесени с други видове носят есенцията, чистия “вкус на региона”, от който идват.

Ритуалът по избирането му е сходен с този на дегустацията на вино или лимитирани серии уиски или дори изборът на аромат сред редките, нишови парфюми. Удоволствие е да го изберем измежду бурканчета и кутийки с различните аромати, консистенция и качество. Решаваме коя реколта или производител искаме, според произхода на чая, начина на събиране и обработка. Това е едно вълнуващо пътешествие сред вкусове, аромати и истории. Красива церемония по приготвяне, сервиране и споделяне.

Ако сте готови за това, моля, забравете завинаги чая в торбичка, който сме свикнали да си приготвяме или поръчваме, за по-практично или “достъпно” консумиране на тази иначе божествена напитка. Обикновено в тези хартиени или найлонови торбички на конец се съдържа чай на прах (или друга субстанция с неясен произход и състав), който няма качеството, действието и ефекта на истинския висококачествен чай, който се предлага на цели листа. Ако наистина искате да изпитате удоволствие от консумацията, то избирайте чая си с отношение към качеството му. Този “дар от природата” трябва да цопне в чашата Ви под формата на цели листа от върха на храст Camellia Sinensis , за да му се насладите максимално и той да е истински полезен за здравето Ви.

Ще опитам да го разкажа накратко. От това чаено растение получаваме хиляди видове в зависимост от начина на отглеждане, събиране, обработка, третиране, степен на оксидация, пост-обработка за ароматизиране или блендиране с други видове. Основните видове чай са следните:

1- Бял чай – той е най-малко преработеният от видовете. След ръчното откъсване на най-горните две листенца от младото чаено растение заедно с пъпката, листата се оставят на слънце, за да изсъхнат. Вкусът на напитката е лек, с елегантен флорален завършек. Този вид чай изисква наистина да му отделите време и да му се насладите церемониално.

2- Зелен чай – както при белият – ръчно откъснатите най-горни две листенца и пъпка от младото чаено растение се оставят на слънце да изсъхнат, но след това се преработват топлинно, за да се деактивира ензима в листата и да се спре процеса на оксидиране, за да може чаят да остане зелен. В Китай това се прави с печене, а в Япония чрез задушаване и запарване на листата, което води до разлика при вкуса и аромата на чаената напитка от двете държави. Така японският зелен чай е с по-свеж, тревист вкус, а Китайският – с по-комплексен и богат, с послевкус на печени ядки. Зеленият чай съдържа висок процент кофеин и действа ободрително и освежаващо.

3- Жъл чай – най- редкият и скъп измежду чайовете, който в миналото е бил запазен само за императорския двор. Технологията на производство е като при зеления, но тук се прилага задушаване на листата във влажна среда след процеса на печене. Това дава на напитката един по-наситен аромат от този на белия чай, като вкусът отново е мек, леко сладникав. Ефектът му е успокояващ. Тук, ако не отделите наистина време и внимание на напитката и ритуала по наслаждаването й, смятам, че рискувате да обидите лично Император Nung.

4- Оолонг чай- това е полу-оксидиран (15-80%) зелен чай, при който се използват малко по-големи чаени листа, които могат да бъдат леко навити или под формата на ленти след изсушаването и топлинната си обработка. В зависимост от процеса на оксидация получаваме различен вкус и цвят на чаената напитка. Когато оксидирането е между 15 и 30% вкусът е свеж, тревист и мек, с леко млечен завършек. Когато листата са по-оксидирани (60 до 80%), вкусът е по-комплексен, сладък, напомнящ плодове и печени ядки.

5- Черен чай – напълно оксидирани (90-95%) млади чаени листа, които след като бъдат откъснати биват ръчно или машинно стрити, за да се наруши повърхността им и те напълно да освободят всичките си етерични масла, което променя химичния им състав, ползите за здравето и вкуса на самата напитка. Развиват се танините и се наслаждаваме на един богат, по-комплексен и силен вкус, наситен със сладост и плодови нотки, който е чудесен за моменти на релаксация и наслада.

6- Пост-ферментирал ( pu-erh tea) чай – това са големи чаени листа, набрани от полу-дивите райони на Югозападен Китай, залесени със стари чаени растения, които са се превърнали в дървета. Набраните листа се третират както при зеления чай, след което се навиват на малки топчета и се оставят да ферментират с години. Във времето различни микроорганизми, съществуващи естествено в листата ферментират. За да узрее естествено (както е при row pu-erh) са нужни около 20-25 години, но в Китай са измислили начин да ускорят изкуствено процеса и да получим продукта за не повече от 2-3 месеца (cooked pu-erh). Резултатът е изключително полезна за здравето напитка с чист и свеж вкус, който има леко опушен, земен и дори морски аромат. Използва се успешно и като диджестив.

7- Ароматизиран чай – приготвянето на зелен чай с вкус на зелен чай и аромат на Жасмин е толкова трудоемко, че прави истинският такъв продукт изключително ценен и респективно скъп. В ароматизираните по естествен начин листа зелен чай не трябва да присъстват цветчета от Жасмина. Те се поставят там под формата на неразтворени пъпки, които през нощта се разтварят сред разстланите листа зелен чай, за да “поръсят” с аромата си Camellia Sinensis и на сутринта ръчно се отстраняват от чая. Този процес се повтаря от два до пет пъти, за да може зеленият чай да поеме аромата от Жасмина, но не и горчивия му вкус. Обикновено на пазара се продава чай с пъпки от цветето или изкуствено ароматизирани чайове, които никак не са за препоръчване. А пък ако се стигне до това да избирате между такива с вкус на шоколад или лешник, то по-добре не пийте чай този следобед или прочетете статията от начало.

Завършвам с 8 – “Разцъфващия” чай (blossoming tea), с който може просто да смаете гостите си, докато топче от майсторски навити листа зелен чай артистично се разтварят, докато са потопени в прозрачна чаша с топла вода.
Това изложение стана твърде дълго и някак научно, затова ще ви кажа само, че след като изберете вашите листа чай е МНОГО важно да ги потопите във вода, която е с Правилната температура за вида чай, който сте избрали и ги държите там НЕ по-дълго от оказаните минути. И да знаете, всяка секунда е от значение за елексирната отвара!
Най-добре е да използвате висококачествени хартиени филтри, в които да поставяте чая, защото в металните кошнички листенцата трудно успяват да се разгърнат и дори и набъбнали в тази “клетка” трудно отделят етеричните масла и всички благини, които очакваме да пуснат за нас в чашата ни.

Е, с Гейша или без, ритуално приготвен или не, ако спазвате тези простички правила и стъпки в приготовлението и сте подбрали чаените си листа с отношение и внимание, то сигурна съм, че чаеното удоволствие ще е истинско пътешествие и наслада за сетивата.

А ако се чудите от къде да се снабдите с добър чай в София, ще издам няколко места за ценители:
Магазин за Чай “Маброк” стои на първо място в списъка ми с изключителна селекция и разнообразие на чай с гарантиран Цейлонски произход и високо качество. А хората, които ще Ви посрещнат там са просто чудесни. Там намерих дълголистния Oliphant – неблендиран зелен чай, добит от градината с най-старите чаени дървета, засети с Цейлон (1890г), както и куп други, истинска канела и куркума, сурови какаови зърна, набрани преди седмица,  да!
Още – в”Чайната” на Бенковски и магазинът им, както и във “Veda tea house”, където намерих страхотен Японски зелен чай.

“Coffe, tea, me…” е известна реплика, появила се като закачливо заглавие на мемоарите на две стюардеси още през ’67ма, която все още се използва с многозначително намигване и усмивка.
Сигурна съм само, че което и от трите да избираме, трябва да го правим с отношение. Именно отношението ни към това, което консумираме, начина, по който го приготвяме и му се наслаждаваме определя как живеем живота си всъщност.

Слагам кимоното и ви оставям. Чакам гости, за чай!