“В джаза”!…Отново!? … това поредният опит да балансираш себе си сред музикалните жанрове ли е, my dear? Един плавен “# преход” към следващата “Любов…като на кино”? Защо не? Във всяка музика има магия. И всяка short или long story от книгата ти дава по нещо … Pokito a poko пее тя точно в този момент, напомняйки ти да не бързаш. Потопи се и го изживей… В началото бе… кое начало? … без начало или край… Помня онзи “космос”, приказност…помня Рахманинов и Малер и Дебюси… О, Дебюси и удърите на сърцето му,… дъхът му.. Този свят от ноти на плещите му, поднесен ми, но не на петолиния …Безценно… После? После, мила, танцува на Верди в Травиата. Отваряше се нова врата. Не врата, а завеса- алено червена, тапицирани с плюш седалки, ветрило и шампанско… В Операта. Неговата Дива… И ти се наслаждаваше. И животът бе сцена… действия, антракти, костюми и декори…дори нюанси…Любов във арии. Дойде Пучини да те приземи. Разтресе те с горката Бътърфлай и проклетите Пинкертоновци, щъкащи на този свят…заболя те, плака… Справедливо е да понесат вината си някой ден, но как? кога? Създадоха Turandot ,с жестокостта й…Ох, толкова много жертвоприношения. Слава Богу накрая появи се Той и й позволи да бъде жена и да обича …Ех, сцена…Не може ли без роли?… В светлините на прожектора? Съвземи се!… Благодаря за Tosca и Cavaradossi… за Vissi d’arte и Lucevan le stelle…, вълшебство, светлина…, макар и никога да не усети топлите прегръдки и сладостта от целувките, прехвърляни в кибер пространството… “парадоксално”? нали? … и онези френски шансони и любовта в Париж днес или по времето на Анаис Нин и Хенри Милър… И колко много още… Любов наистина… И пак: “To be or not to be” … ? Този spirit така ли се поддържа Forever Young, форевър жив и пърхащ… Да опиташ с Rock & roll не е ли време? Безумие… Парадоксално…и всичко това изживяно dolce…, а Jazz-ът?…О, там се чувствам най-добре… It IS a wonderful world, Louis, Yes … I give you a kiss before I leave you… Dream a little dream of me… Now That is jazz, My Grace…